Започвам тази статия с условието, че моето дете не е злоядо и аз вярвам, че методът ЗВБ много е допринесъл за това, да развие у него правилно отношение към храната. Също така смятам, че няма злояди деца, но все пак опитът ми с едно дете не ми позволява да твърдя на 100%, че е така. Тук ще ти представя, как ние готвим и се забавляваме през това време. Особено забавно е, когато се готви с тати, защото той приготвя други храни и позволява да се правят неща, които мама може и да сметне за "опасни". Ако и вашият тати обича да готви, но го прави сравнително рядко, това е един добър повод да прекара време с детето, да поиграят, да го научи на нещо, а пък после и вкусово да се насладят на "труда" си. Пък мама през това време да си почине:)
Готвя с тати
Тук няма да пиша рецепти. Всеки си има някакви свои любими и предпочитанни. Въобще не е и задължително да са от кайма. Зеленчуковите кюфтета също могат да се правят на топки, да се овалват в брашно и тн. Играта прилича на игра с кал, с пластилин и тн., но пък после имаме и вкусен резултат. Ако искате да е по-здравословно, може да ги подредите върху хартия и после да ги наблюдавате през стъклото, как се запичат. Кюфетата могат да бъдат наречени "бебета" или да имат собствени имена.
Овалване и пържене. Според мен с пускането в мазнината, доста опасно начинание, но мама си има различни страхове. П. е на 2,2 години.
Резултатът: Чинията на мама.
И резултат: Изяждане на поне три бебета кюфтета + едно голямо.
2. Палачинки с тати
Сместа се разбърква, а после просто се наблюдава и се набиват готовите палачинки. Резултат: закуска за семейството, мама е поспала евентуално още час, а детето е доволно, че е помагало. П. тук е на 2,3 години. Със сигурност е имало и по-рано, просто нямам снимков материал. Палачинките у нас са специалитет на тати.
3. Пица с тати
Тестото го правим на хлебопекарната, така че детето само премерва и слага продуктите вътре. След час и половина тестото е готово и е втасало добре. След това на детето му се предоставя възможност да меси, да слага доматен сос и само да избере, какво да има върху пицата. П. предпочита пица с царевица, чушка, маслини (любима храна), лук, понякога гъби. Веднъж искаше да сложи и шунка или салам. Отгоре се поръсва обилно с кашкавал. Всички продукти са предварително нарязани по чинийки и детето само си избира и слага отгоре, като му се помага да не ги сложи на едно място всичките:) Идеална идея за "пица парти" с приятелчета. Докато се избират продуктите, обикновено се набиват още толкова маслини, чушки, сурови тиквички, царевица и тн. После се наблюдава пицата във фурната и накрая обикновено се изяжда. За първи път П. прави пица на гости при приятелче, когато беше на 2,3-4 години. На тези снимки е на 2,6 години.
Разточване на тестото с бирена бутилка: 
Нанасяне на доматения сос. Тук трябва да се внимава определено да не стане прекалено много. В доматения сос аз слагам риган и чесън.
Пица - "майка" и пица - "бебе"
ГОТВЯ С МАМА
4. Мекици за закуска
От същото тесто, ако е останало, може да се направи и закуска мекици. Тъй като ние не сме фенове на пърженото тесто, досега е имало само два пъти мекици за закуска. Въпреки това, принципът е същият - детето само си прави мекиците, които обикновено също са "бебета" и после си ги изяжда.
5. Желирани бонбони
Винаги приятно занимание и за двете страни - развиване на умения за точно сипване с лъжица или с пипетка в много по-малка формичка. Чудесен начин да дадеш плод или да замениш джънк-вариант. Например закупуването на истинска формичка за гуми мечета беше абсолютен хит. Рецепти за желирани бонбони има много в интернет, ето и моята тук.
6. Коледни курабии Коледните курабии или по друг повод различните курабии могат да са чудесен начин да се въвлече детето в удоволствието на готвенето. Може да са различни видове солени курабии, може да се намазват с доматен сос и да се украсяват с маслини, чушки, царевица и да бъдат като мини-пици.
5. Помощ при готвенето и домакинстването
Още от 1,3 месеца П. стои права на стол до мен и наблюдава, как готвя. Не всеки път естествено, но като цяло има интерес. Обяснявам всяка една стъпка, какво и кога слагам. В един момент тя започна да има интерес и да "помага". Най-често помощта се изразява в това, да сложи подправките, да разбърка, да помогне в подреждането на масата - носене на прибори, чинии, купички, панерче с хляб, салфетки; подреждане на масата. Отскоро също така и отнасяне на пълни купи (не догоре), подреждане на мръсните неща в миялнята и тн.
Направи детето съпричастно към домакинството и към социалната дейност, наречена трапеза и хранене. Това естествено не е някаква магическа формула, но със сигурност може да го заинтригува като участник, а и другото е, че след време то само ще прояви интерес да сготви само за мама и тати. А тогава мама ще си поседне в хола с чаша вино и ще изчака да има вечеря, приготвена от децата. Ех, мечти:))))
Всички тези "задължения" стават част от ежедневието. Ние, родителите, не бива да прислугваме за всяко нещо на детето. То трябва да се учи на самостоятелност и да бъде пълноправен член на семейството, а с това идват и домакинските задължения. Тези насоки не са някакво мое творение, а са основите на Монтесори образованието. "Помощта" и "задълженията" не бива да се ограничават само в кухнята. Детето може да отнесе дрехите си за пране, да помогне при простирането, при чистенето и тн. Също така не бива да се ограничава до полова роля - момиченцата помагат на мама и са помощници, а момченцата са диви и не могат. Ако искате да възпитате един самостоятелен зрял мъж, трябва отсега да започнете със "задълженията" вкъщи, които традиционно се смятат за женски.
Пожелавам ти забавление за цялото семейство:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар