Примерно меню ЕСЕН 2 (ньоки, тиква, сирене, салвия)

Ньоки с тиква, салвия и сирене

Тази лесна, вкусна и полезна есенна манджа я пробвах наскоро в един ресторант и веднага реших да я представя и вкъщи. Досега не бях готвила ньоки, защото веднъж бях пробвала преди години и меката им консистенция хич не ми хареса. Това ястие обаче толкова апетитно ухаеше от съседната маса, че веднага си го поръчах и наистина останах очарована. Ньоките са италиянски, но се срещат и в алпийската кухня, както и в южно-немската, под наименованието нокен или нокерлн. Има два вида. Едните са направени от картоф, а другите от пшеница. Аз използвах картофени готови ньоки от магазина в опаковка от 500гр.

Продукти:

Ньоки (Gnocchi) 500гр

парче оранжева тиква, сорт Хокайдо

3 листа салвия (градински чай)

бяло саламурено сирене или фета сирене

вода

олио

сол 

В тенджера с вряща, подсолена вода се изсипват ньоките. Първоначало те потъват на дъното на тенджерата. Огънят се намалява и когато ньоките се издигнат на повръхността, са готови и се вадят, като се изцеждат с цетка или гевгир. Като цяло им трябват около 6-7 минути. 

В тиган се загрява малко олио и нарязаната, обелена тиква се задушава за около 3-4 минути. Добавя се ситно нарязаната салвия и изцедените ньоки. Тиквата оцветява олиото в светло оранжев цвят и самите ньоки също. Сипва се в чинии и се настъргва или натрушава сирене отгоре. Много лесно и бързо, а в същото време ефектно. 

Моето дете досега не беше яло ньоки и като цяло не беше много ентусиазирано. Все пак изяде около 4-5 и обра всичката тиква и сирене. Мисля, че се дължи на това, че не е свикнала с тази консистенция. Обмислям да пробвам рецептата с обикновени сварени картофи. На нас с мъжа ми много ни хареса.

Ако рецептата се предложи с варени картофи и е въведено вече сирене, може да се даде и на дете на около 10-11 месечна възраст. Тъй като ньоките са от пакет, а не домашни, бих казала, че тази рецепта е за деца над една година. 

Внимание!  Употребата на салвия намалява кърмата!

Добър Апетит!

Чили кон карне за деца (9+ месеца)

Това е една рецепта, която обичам да готвя в нас. Малко побългарена и нелюта, въпреки името. Chili con carne е буквално преведено "люти чушки (чили) с месо". Това е традиционно месно ястие в Северна Америка, разпространено най-вече в Мексико и Тексас.  Самата дума "чили" произлиза от езика на ацтеките и е заемка в испанския, означава червени люти чушлета, които те ядат с почти всичко.

В нашето семейство ние не го ядем люто, тъй като аз не обичам много люто, може би понякога пикантно. П. напоследък залита да яде люто и казва, че не й люти и ние понякога ѝ даваме по малко. Понякога това ястие го готвя и веганско, демек и без месо. Това би могло да се казва "Чили кон карне, което не е люто и е без месо":))) Е, тази рецепта е с месо. В традиционния му вариант се включва телешка кайма, червен боб, царевица, люти чушлета и домати. В моя вариант има и задължителния ми за почти всички манджи лук, а чушките могат да отпаднат или да са сладки. Манджата се приготвя за около 40-45 минути.

Продукти:

глава лук

250 гр кайма (аз предпочитам смесена, с 70% телешка)

2 чушки

1 консерва червен боб (избирам такава, без добавена захар)

1 консерва царевица (избирам био, без добавена захар)

1 консерва домати на кубчета със сос или 3 домата, предварително кипнати, обелени и нарязани

риган

мащерка

сол, черен пипер по избор

олио

Взима се дълбок тиган или тенджерка, която не залепва и лукът се задушава. Добавят се нарязаните чушки. След като поомекнат, се добавя каймата. След като тя придобие сивкав цвят, се прибавя мащерката. Хубаво се разбърква. Изсипват се доматите в тигана или тенджерката и се захлупват с капак на умерен огън да покъкрят. След около 12-15-тина минути се добавят двете консерви червен боб и царевица. Затваря се отново с похлупака за около 5 минути и после котлонът се спира. Накрая се поръсва с риган и е готово за сервиране. 

Естествено снимките съм ги правила чак, след като П. беше изяла по-голямата част, защото и аз бях гладна и не ми беше до снимки:)

 На снимките П. е на година и десет месеца.

Към вечерята имаше и филийка, намазана с любимото авокадо.

И когато реших, че е време да направя едно клипче, как П. хубаво си хапва с лъжичката, тя вече се беше нахранила и повече не хапна. Просто гледаше преяла и искаше да си говорим:)

И така не се получава клипче, когато детето се е наяло. То си знае, колко да изяде и дори и да го помолиш още една лъжичка, няма да те послуша. Тумбачето е пълно. Време е да се слиза от стола и да се играе:)

Вторият рожден ден на П.

Много от вас сигурно знаят, че живеем в чужбина. Именно затова реших и да напиша тази статия и да представя, как ние празнувахме втория рожден ден на нашата дъщеря. Тъй като сме българско семейство, суетата не ни подминава, но много от привичките на местното население все пак ни харесват. Една от тези черти е човек да не се изхвърля за рожденните дни на най-малките. 

П. тръгна на ясла на година и десет месеца. Два месеца по-късно празнуваха неиния рожден ден в яслата. Аз бях решила да направя нещо българско, но дали ще се хареса на децата? Направих любимата ни баница, която П. обожава да яде. Но тъй като не знаех, дали децата ще я приемат и това ме терзаеше., реших да направя нещо здравословно и забавно за дечицата.  Рецептата е по идея на приятелка. Тук това е позната рецепта. Приготвя се дори и за купони на възрастни, но с кремвирши, наденички, кашкавал, маслини, чили чушчици и други по-пикантни продукти.
                           КРОКОДИЛ ОТ КРАСТАВИЦА:)))

Общо взето продуктите са ясни: 

Краставица, от дългите

клечки за зъби

домати

моцарелки

кашкавал

боровинки

грозде два вида

Ако искаш може да сложиш и кремвирши, саламчета, други сезонни плодове и тн. Украсата е по избор:)

Първо се изрязва една дълга лентичка отдолу, където е коремът, за да може крокодилът да се закрепи и да не се търкаля. Използвах белачката за картофи и натиснах повече, за да стане по-дебела лента. Нашият стана малко крив, но после го подпряхме от едната страна.

От тази лентичка се оформят краката, очите. Устата също се изрязва на триъгълник и после се оформят зъбите. 

От остатъка от лентичката се оформя и езика. Очите в случая са моцарелки със зелени краставички за зеници.

П. много помагаше да набучваме крокодила и беше изключително въодушевена. 

Цялото го приготвихме сутринта преди да тръгнем за яслата, за няма и 30-40 минути.  Транспортирането беше забавно, но оцеля до там:) Здравословна и вкусна алтернативна на торта!

За рождения й ден я заведохме вечерта на суши.

Два дена по-късно празнувахме рождения ден с приятели. Понеже денят беше изключително горещ, решихме спонтанно да празнуваме на градския басейн, вместо да си правим пикник на поляна, както бяхме планирали. Аз естествено като една българска майка приготвих хиляди неща за хапване, но и другите бяха предупредени, ако искат да донесат. 

Имаше от любимите мъфини с чушка, сирене и маслини. Рецептата можеш да намериш тук.

Имаше шишчета с грозде и кашкавал.

Слепени бисквитки с любимата фурмела и хартия за ядене. Рецептата за фурмела (домашен шоколад) можеш да намериш тук.

И разбира се - тортата или сладкишът, кой както иска да го нарича. Обикновено тесто за мъфини с две малки пакетчета ванилова захар. Реално не беше сладка. 

Силиконова форма на двойка. Това беше акцентът. След като леко се запече, сложих отгоре и боровинки за украса. Не ги сложих отначало, за да не потънат. Обаче формата е направена така, че да бъде обърната и да се направи евентуална глазура или украса. Аз не я обърнах и нашата двойка остана така.

Естествено няма как да не се помрънка, че мама не дава да се пипа веднага, докато е горещо и докато не сме го разрязали. А най-добре е да се ревне, че не искаме рожден ден:)))) Но и това продължава половин минута, защото мама веднага дава готова изстинала баничка да залъже глада. Мдам, към всичко това, имаше и два вида банички, но тях не съм ги снимала.

Готовата торта със свещта - бенгалски огън във формата на двойка. Получи се чудесен празник. Децата щуряха в бебешкия басейн, ние тичахме след тях. Накрая тичахме и прибирахме бързо всичко, защото дойде и буря със светкавици и дори и ни завари, та се крихме под една козирка с колелетата.

Примерно меню ЕСЕН (Тиквена супа), 6+ месеца

Ето че настъпи есента и дойде и сезонът на тиквите. Едни от любимите ястия на нашето семейство са с различни по вид тикви. Сега ще ти рпедставя основната рецепта на австрийска супа с тиква. Рецептите на супата от тиква, така популярна за този сезон в Австрия, може да варира от семейство до семейство точно, както у нас рецептите за баница или боб се различават. Затова аз избрах една лесна рецепта, която позлвам като основна и понякога променям. Тази рецепта я препоръчвам за дечица, които се захванват по ЗВБ и вече умеят малко да ядат с лъжичка. Друг вариант би бил, ако родителят слага по малко в лъжичката и дава на детето то само да я поднесе към устата си. За по-бързите деца са нужни две лъжички. Докато едната вече е изпразнена, другата се пълни. Още по-прост вариант за най-малките е топването на парче хляб в супата и даването й по този начин чрез смукане на хляба.

Продукти: 
за супата:
1 малка тиква „Хокайдо”
1-2 картофа
1-2 моркова
сол и черен пипер на вкус
 за украсата:
1 лъжица на порция кисела сметана
1 лъжица на порция олио от тиквени семки
магданоз, босилек и тиквени семки по желание

Картофите и морковите се обелват и се нарязват на средно големи парчета. Слагат се да се варят. Тиквата се нарязва, ако е „Хокайдо” - не е нужно да се бели, защото кората е мека. Трябва да е оранжева тиква. Слагат се подправките - сол, черен пипер, може и бульон по избор.

В тази смес има даже и сладък картоф.

След като се сварят, зеленчуците се пасират, докато се получи гладка смес.

С лъжичка се слага отгоре от сметаната, поръсва се с тиквеното олио. По избор може да се доукраси с обелени тиквени семки, магданоз или босилек. 

П. на две години.

Добър апетит:)

Дневник на захранването (Осма част, 10 месеца)

03.05.2016 (10месеца и 1/2)

"Скъпа П.,

Днес за първи път ти яде с вилица.  Дадохме ти малка виличка за сладкиш. Тъй като го реших спонтанно, не бях купила специална виличка за деца със заоблени върхове. Тати малко се притесни да не се нараниш. Аз ти забучвах разни неща като картоф, пилешко месо, тиквичка и лукче и ти ги ядеше. В началото ти беше доста смешно. Явно странно стои отгоре върху вилицата едно парче месо. :) Като цяло бързо схвана как се борави. Но ще мине известно време преди ти да започнеш сама да си набучваш.  Вече хапваш по няколко пъти на ден с нас и то доста сериозни количества. Това си личи и по памперса. Като цяло мога да кажа, че имаме едно заместено хранене около обед."

Мога да кажа, че на около 10 месеца вече имахме едно "заместено" кърмене и това ми даваше малко по-голямо спокойствие, че мога да отсъствам за няколко часа или да оставя бебето на някого. Не, че е имало на кого, освен на таткото:), на когото имах доверие още след 3тия месец да я оставям и той се справяше идеално да я гледа и да я извежда за по 2-3 часа навън. Но това заместено кърмене определено вече ми даваше усещането, че детето расте и се отделя лека по-лека от мен и става все по-самостоятелно. Все пак кърменето си остана основно през първата година и чак на около 1,2 месеца намалихме бройката сучения през деня до 2-3. През нощта кърменето си оставаше все още на около 3 часа. 

През този месец ние отново пътувахме и столчето беше неотлъчно до нас. Бебето се справяше страхотно на всякъде и обираше овациите на хората около нас. 

 И малко снимки с лъжица на щастливо 10 месечно с лъжица:)

Примерно меню от този период, естествено може да се даде и по-рано. Зелени аспержи, чери домати, сьомга и розмарин. Всичко това запечено в тавичка с малко зехтин. 
ВНИМАНИЕ! Сезонът на пресните аспержи е само от средата на март до края на юни. През останалите сезони могат да се купят консервирани в буркани. Всички други месеци са от парници и евентуално с много торове и нитрати. Яде се частта, която е под земята. При зелените се взима тази, която вече се е показала над земята. Ако усетите промяна в миризмата на урината на детето, не се притеснявайте, това е нормално. Аспержите стимулират бъбреците.

Дневник на захранването (7ма част, 7 месеца)

Фурмела (вариант на домашен шоколад) 11+ месеца

Фурмелата е вид домашна нутела, в която захарта е заменена от фурми, откъдето идва и името й. Условно я давам за след 11 месечна възраст, защото зависи дали си въвела различни ядки и какао. Според мен може и по-рано да се дава или поне да се използва в различни печива.

Това е сладкишът с фурмела, който беше "тортата" за първия рожден ден на П. Познай къде забучих свещичката?

Продукти:

70гр от сушени фурми
70гр настъргани бадеми, лешници, кашу ядки или ядков тахан (тогава пропускате масло)
20гр масло или кокосово олио 

около2 супени лъжици неподсладено какао на прах (какао за готвене)

Фурмите се киснат приблизително 30 минути във вода или мляко, толкова течност, че да са покрити. Пюрира се всичко заедно с течността от фурмите. Ако искаш, може да добавиш и  малко сметана. Аз не слагам. Може да се добави и кокосив чипс. 

С тази смес съм правила и мъфини. 

П. хапва от сладкиша за първия си рожден ден!

 Печиво с бутер тесто: