За първи път чух
за този метод от моята акушерка малко след като родих. Тя идваше да ми помага с
кърменето и тогава между другото спомена, че имало майки, които дават директно
парче морков на детето си, вместо пюре. Това много ме впечатли, тъй като
дотогава свързвах бебетата с типичното побутване на лъжичка с неясна кашичка. Освен това не се бях замислила за захранването. Имахме си първоначални трудности
в кърменето и аз се бях концентрирала в това да кърмя успешно на поискване. Затова
и все още не можех да си представя, че моето вързопче, скачено с мен, ще
започне да става все по-самостоятелно.
Докато П. стане
на 4 месеца, аз вече се бях горе-долу информирала, как, с какво и по какъв
начин се започва захранването. Всичките схеми и грамажи на стандартното
българско захранване ме правеха много несигурна, дали ще се справя с цялото
начинание, така че детето ми да расте здраво, без алергии и увреден стомах. Искам
да отбележа, че аз винаги съм възприемала детето си като ПЪЛНОЦЕННА личност със
свои ритъм, желания, емоции. Затова решението ми да не захранвам с лъжичка,
което между другото ми прилича на средновековно мъчение, дойде съвсем логично.
НО! Преди да достигна и да узрея за този метод и аз като много други, несигурни
и млади майки бях разколебана от хранително-вкусовата индустрия и реших да
пробвам с пюре. Някъде около 4,5-5 месец взех два моркова, сварих ги и се опитах
да ги смеля с допотопния си пасатор, който само ги надроби на ситни парченца. Взех
бебето в скута си и се опитах да му пробутам една лъжичка от смляното нещо.
Знаете какво последва....плюене, гледане с лош бебешки поглед и рев! Оставихме
захранването за по-късен етап и аз лека, по-лека вече бях убедена, че до навършване на 6 месеца ще кърмя на
поискване и нашият метод ще бъде ЗВБ, където моята дъщеря ще се учи
самостоятелно да яде от първия ден, ще бъде част от ритуала на общата трапеза и
по този начин и част от семейния живот по-пълноценно. До навършването на 6
месеца, даже на почти 7, когато захраних, вече бях изчела доста информация в
нета (много ми помогна блога на Мария Нориега https://zabliznacite.wordpress.com/
, но и други блогове, и статии на немски и английски, както разбира се и книгата
на Рапли).
Освен това ЗВБ може да се практикува навсякъде, както ще прочетеш и в блога, самото хранене на бебето не ни е спирало да пътуваме или да посещаваме ресторанти. Не е нужно да се носят каши по дози в кутийки или пък пюренца, които да молиш в ресторанта да ти затоплят. В чиниите ни винаги се е намирало по нещо, което да става и за бебето. В най-лош случай коричка хляб и да се забавлява:)
Освен това ЗВБ може да се практикува навсякъде, както ще прочетеш и в блога, самото хранене на бебето не ни е спирало да пътуваме или да посещаваме ресторанти. Не е нужно да се носят каши по дози в кутийки или пък пюренца, които да молиш в ресторанта да ти затоплят. В чиниите ни винаги се е намирало по нещо, което да става и за бебето. В най-лош случай коричка хляб и да се забавлява:)
В следващите дни
ще можете да проследите захранването на П. по дни и дати, тъй като тя има
собствен Дневник на захранването. Единствената уговорка, която правя още
сега, е, че П. е лятно бебе и нейното захранване се падаше зимата, така че
храните, които съм предлагала като първи, бяха повече кореноплодни, плодове и
зеленчуци, които са сезонни. Вече с настъпването на пролетта и проявяването на
повече интерес към храната и въвеждането на повече храни, имах доста повече
избор за разнообразие. Това ще бъде представено в този блог във вид на различни
рецепти, които са адаптирани за бебетата, захранени по ЗВБ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар