"Рецепта" за злояди

Започвам тази статия с условието, че моето дете не е злоядо и аз вярвам, че методът ЗВБ много е допринесъл за това, да развие у него правилно отношение към храната. Също така смятам, че няма злояди деца, но все пак опитът ми с едно дете не ми позволява да твърдя на 100%, че е така. Тук ще ти представя, как ние готвим и се забавляваме през това време. Особено забавно е, когато се готви с тати, защото той приготвя други храни и позволява да се правят неща, които мама може и да сметне за "опасни". Ако и вашият тати обича да готви, но го прави сравнително рядко, това е един добър повод да прекара време с детето, да поиграят, да го научи на нещо, а пък после и вкусово да се насладят на "труда" си. Пък мама през това време да си почине:)

                                           Готвя с тати

  1. Пържени кюфтета

Тук няма да пиша рецепти. Всеки си има някакви свои  любими и предпочитанни. Въобще не е и задължително да са от кайма. Зеленчуковите кюфтета също могат да се правят на топки, да се овалват в брашно и тн. Играта прилича на игра с кал, с пластилин и тн., но пък после имаме и вкусен резултат. Ако искате да е по-здравословно, може да ги подредите върху хартия и после да ги наблюдавате през стъклото, как се запичат. Кюфетата могат да бъдат наречени "бебета" или да имат собствени имена.

Овалване и пържене. Според мен с пускането в мазнината, доста опасно начинание, но мама си има различни страхове. П. е на 2,2 години. 

Резултатът: Чинията на мама.

И резултат: Изяждане на поне три бебета кюфтета + едно голямо.

 

2. Палачинки с тати

Сместа се разбърква, а после просто се наблюдава и се набиват готовите палачинки. Резултат: закуска за семейството, мама е поспала евентуално още час, а детето е доволно, че е помагало. П. тук е на 2,3 години. Със сигурност е имало и по-рано, просто нямам снимков материал. Палачинките у нас са специалитет на тати.

И  една снимка, която не е на фокус, но е ясно, че е забавно да видиш такива умения на тати:)

3. Пица с тати

Тестото го правим на хлебопекарната, така че детето само премерва и слага продуктите вътре. След час и половина тестото е готово и е втасало добре. След това на детето му се предоставя възможност да меси, да слага доматен сос и само да избере, какво да има върху пицата. П. предпочита пица с царевица, чушка, маслини (любима храна), лук, понякога гъби. Веднъж искаше да сложи и шунка или салам. Отгоре се поръсва обилно с кашкавал. Всички продукти са предварително нарязани по чинийки и детето само си избира и слага отгоре, като му се помага да не ги сложи на едно място всичките:) Идеална идея за "пица парти" с приятелчета. Докато се избират продуктите, обикновено се набиват още толкова маслини, чушки, сурови тиквички, царевица и тн. После се наблюдава пицата във фурната и накрая обикновено се изяжда. За първи път П. прави пица на гости при приятелче, когато беше на 2,3-4 години. На тези снимки е на 2,6 години.

                      Разточване на тестото с бирена бутилка:

 

Нанасяне на доматения сос. Тук трябва да се внимава определено да не стане прекалено много. В доматения сос аз слагам риган и чесън.

 Пица - "майка" и пица - "бебе"

Най-приятно е, когато всиииичко стане навсякъде в брашно:)))
   
                                       ГОТВЯ С МАМА

4. Мекици за закуска
От същото тесто, ако е останало, може да се направи и закуска мекици. Тъй като ние не сме фенове на пърженото тесто, досега е имало само два пъти мекици за закуска. Въпреки това, принципът е същият - детето само си прави мекиците, които обикновено също са "бебета" и после си ги изяжда.

 

5. Желирани бонбони
Винаги приятно занимание и за двете страни - развиване на умения за точно сипване с лъжица или с пипетка в много по-малка формичка.  Чудесен начин да дадеш плод или да замениш джънк-вариант. Например закупуването на истинска формичка за гуми мечета беше абсолютен хит. Рецепти за желирани бонбони има много в интернет, ето и моята тук. 

 П. на 3,5 години.

6. Коледни курабии Коледните курабии или по друг повод различните курабии могат да са чудесен начин да се въвлече детето в удоволствието на готвенето. Може да са различни видове солени курабии, може да се намазват с доматен сос и да се украсяват с маслини, чушки, царевица и да бъдат като мини-пици. 

 Тестото.

 Горда пекарка на 3,5 години.

Глазува с хранителна боя, пудра захар и лимонов вкус. Въобще не е задължителна. за забавлението.

 И така- 4 тави.

Бебеносенето много ми помага при готвенето. Д. спи на гърба ми, докато ние с каката правим коледни курабии, от които той няма да получи нито една:) Прецакан бебешки живот!

5. Помощ при готвенето и домакинстването
Още от 1,3 месеца П. стои права на стол до мен и наблюдава, как готвя. Не всеки път естествено, но като цяло има интерес. Обяснявам всяка една стъпка, какво и кога слагам. В един момент тя започна да има интерес и да "помага". Най-често помощта се изразява в това, да сложи подправките, да разбърка, да помогне в подреждането на масата - носене на прибори, чинии, купички, панерче с хляб, салфетки; подреждане на масата. Отскоро също така и отнасяне на пълни купи (не догоре), подреждане на мръсните неща в миялнята и тн. 

Направи детето съпричастно към домакинството и към социалната дейност, наречена трапеза и хранене. Това естествено не е някаква магическа формула, но със сигурност може да го заинтригува като участник, а и другото е, че след време то само ще прояви интерес да сготви само за мама и тати. А тогава мама ще си поседне в хола с чаша вино и ще изчака да има вечеря, приготвена от децата. Ех, мечти:))))  

 Всички тези "задължения" стават част от ежедневието. Ние, родителите, не бива да прислугваме за всяко нещо на детето. То трябва да се учи на самостоятелност и да бъде пълноправен член на семейството, а с това идват и домакинските задължения. Тези насоки не са някакво мое творение, а са основите на Монтесори образованието. "Помощта" и "задълженията" не бива да се ограничават само в кухнята. Детето може да отнесе дрехите си за пране, да помогне при простирането, при чистенето и тн. Също така не бива да се ограничава до полова роля - момиченцата помагат на мама и са помощници, а момченцата са диви и не могат. Ако искате да възпитате един самостоятелен зрял мъж, трябва отсега да започнете със "задълженията" вкъщи, които традиционно се смятат за женски. 

Пожелавам ти забавление за цялото семейство:) 

Шницелчета от царевица (10+ месеца)

Попаднах на тази рецепта случайно. Бях поканена на детски рожден ден и много ми хареса и реших да я изпробвам и вкъщи. Рецептата е изключително лесна, бърза, вкусна и евтина. Внимание! Шницелчетата биват пържени:) Като казвам бърза, става всичко за около 20 минути, а продуктите са съвсем малко. Аз купувам царевица от консерва без добавена захар.

За приготвяне на около 15-17 кюфтета ти трябват следните продукти:

 

Продукти:

Две консерви царевица по 280гр.

Една глава лук

1-2 скилидки чесън

1/2 връзка магданоз

 3 яйца

100 гр пълнозърнесто брашно

4 лъжици олио, но не зехтин

Сол, черен пипер

Начин на приготвяне:

Царевицата се изцежда добре. Яйцата се разбират в купа. Чесънът и лукът се обелва и нарязва на много ситно. Прибавят се към яйцата заедно с царевицата. Магданозът се измива, отделя се от дръжките и също се нарязва на ситно. Прибавя не към сместта. Най-накрая се добавя и брашно. Овкусява се с подправките. 

След като всичко е добре разбъркано. В тиган се нагорещява олиото. С лъжица се взима от сместа и се сипва в горещото олио, като кюфтенцата се натискат малко, за да станат по-плоски. 

Пържи се кратко време от двете страни докато хване златиста коричка. След като се извадят се отцеждат върху кухненска хартия.

Бяха страшно вкусни и дъщеря ми омете за минути три. А по-късно поиска пак и изяде още едно и половина. Може да се поднесат със салата от краставици или с лютеница. 

Добър апетит!

Царeвица на зърна и на кочан, грах, боровинки, грозде и др. - КОГА?!

Знам, че много майки се чудят, как така при този тип захранване няма схеми, няма правила, няма ред на даване на храните. Все пак има някаква насоки, особено за храни, които са доказани, че не трябва да се дават първата годинка, като мед например. При други храни, заради формата им, е хубаво да се изчака също - кръгли храни като топчета.  В тази категория спадат ядки, царевица, грозде, боровинки, грах, боб и др. Поради формата си тези храни имат по-голяма опасност от задавяне. Затова не е препоръчително да се дават като първа! храна на бебета на 6-7 месеца, които тепърва усвояват боравенето с езика и дъвкателния апарат. Но кога наистина може да се дават такива храни на деца? Каква е препоръката? Единственото изискване при ЗВБ е да няма фамилна предразположеност към алергия към дадена храна. Все пак при грозде и боровинки се препоръчва да се разполовяват през първата годинка.И все пак препоръките се разминават. 

                                           П. на 13 месеца. Обожава варена царевица!

Според препоръките на Стефан Клеийчес, холандски нутриционист, специалист по кърмене и детски диетолог, преведена от Мария Нориега в блога ѝ, на шест месеца може да се дава зелен грах, салати, спанак, манголд, грозде, като е споменато, че се дават на парченца. На 12 месеца- боровинки, а царевица - чак на година и половина. 

В немските издания за ЗВБ обаче има и други препоръки: "Особено подходящи за малките начинаещи в храненето: .... Царевични кочани - изглеждат забавно, прилягат добре в ръката и са сладки и вкусни" ("Моето компетентно бебе: как децата показват, от какво имат нужда", немски:Mein kompetentes Baby: Wie Kinder zeigen, was sie brauchen). В книгата на Лорета Щерн пък като първи храни стои, че зеленчуците на листа, като спанак и манголд, поради тяхната форма и консистенция представляват опасност да залепнат на небцето на бебето и то да не може с езиче да ги избута. От аспираторна опасност са и малките зърна на царевицата и на грахта. В момента, в който се развие пинсетният захват между показалеца и палеца, детето е способно да яде добре разварени, леко смачкани грахчета. Дори половинка кочан царевица е добре дошла при децата, които сами си ги гризкат. ("ЗВБ-Рецептурник", немски: Das Breifrei Kochbuch). В друга нейна книга пък пише, че през първата година е добре да се избягват несмачкани грахчета, бобчета, семки, ядки, малки плодове, именно поради опасността от задавяне. ("Едно ЗВБ, моля!", немски: Einmal Breifrei, bitte!). В книгата на Рапли, преведена на немски, се споменава, че царевичните кочани, които са сварени и охладени, са добра закуска за навън.  

И така! Отново изборът е сведен до преценката на родителите, кога детето е готово да бъде захранено с тези, малко по-проблемни откъм форма, храни. Това, което аз съм следвала е, след като е развит пинсетният захват, значи детето може само да поднесе този вид храна към устата си. Както и преди съм писала в рецептата за Чили кон карне, аз съм давала след тази възраст и царевица, и боб. Рецептата е подходяща за деца над 9 месеца.  И все пак на кочан мисля, че дадох на 13 месеца, откогато са и снимките, тъй като преди това не беше в сезон и съм давала от консерва.

П. на 13 месеца.

П. на 14 месеца на плажа. 

П. на 2,1 години.

Ако се притесняваш да дадеш царевица на детето си или ако то още не е развило пинсетния си захват, или ако царевицата не е в сезон, може да пробваш от консерва или малки бейби кочанчета от буркан. Аз съм давала такава зимата на възраст от 8 месеца за първи път. 

Снимката е взета от интернет.

Те са изключително крехки, в идеална форма за бебешкото юмруче и могат да се намерят в големите магазини и без добавена захар!

През първата година и последвалото лято давах гроздето и боровинките разполовени на две. В следващия сезон вече П. беше на 1,9-1,10 месеца и я научих да си ги пуква сама с кътниците. 

Смлени ядки дадох за първи път във формата на фурмела, домашен шоколад.  Цели ядки не съм давала още. Смятам, че, дори на 2,4 месеца, е рано. 
Надявам се да съм ти помогнала в потока от разновидна информация!

Чили кон карне за деца (9+ месеца)

Това е една рецепта, която обичам да готвя в нас. Малко побългарена и нелюта, въпреки името. Chili con carne е буквално преведено "люти чушки (чили) с месо". Това е традиционно месно ястие в Северна Америка, разпространено най-вече в Мексико и Тексас.  Самата дума "чили" произлиза от езика на ацтеките и е заемка в испанския, означава червени люти чушлета, които те ядат с почти всичко.

В нашето семейство ние не го ядем люто, тъй като аз не обичам много люто, може би понякога пикантно. П. напоследък залита да яде люто и казва, че не й люти и ние понякога ѝ даваме по малко. Понякога това ястие го готвя и веганско, демек и без месо. Това би могло да се казва "Чили кон карне, което не е люто и е без месо":))) Е, тази рецепта е с месо. В традиционния му вариант се включва телешка кайма, червен боб, царевица, люти чушлета и домати. В моя вариант има и задължителния ми за почти всички манджи лук, а чушките могат да отпаднат или да са сладки. Манджата се приготвя за около 40-45 минути.

Продукти:

глава лук

250 гр кайма (аз предпочитам смесена, с 70% телешка)

2 чушки

1 консерва червен боб (избирам такава, без добавена захар)

1 консерва царевица (избирам био, без добавена захар)

1 консерва домати на кубчета със сос или 3 домата, предварително кипнати, обелени и нарязани

риган

мащерка

сол, черен пипер по избор

олио

Взима се дълбок тиган или тенджерка, която не залепва и лукът се задушава. Добавят се нарязаните чушки. След като поомекнат, се добавя каймата. След като тя придобие сивкав цвят, се прибавя мащерката. Хубаво се разбърква. Изсипват се доматите в тигана или тенджерката и се захлупват с капак на умерен огън да покъкрят. След около 12-15-тина минути се добавят двете консерви червен боб и царевица. Затваря се отново с похлупака за около 5 минути и после котлонът се спира. Накрая се поръсва с риган и е готово за сервиране. 

Естествено снимките съм ги правила чак, след като П. беше изяла по-голямата част, защото и аз бях гладна и не ми беше до снимки:)

 На снимките П. е на година и десет месеца.

Към вечерята имаше и филийка, намазана с любимото авокадо.

И когато реших, че е време да направя едно клипче, как П. хубаво си хапва с лъжичката, тя вече се беше нахранила и повече не хапна. Просто гледаше преяла и искаше да си говорим:)

И така не се получава клипче, когато детето се е наяло. То си знае, колко да изяде и дори и да го помолиш още една лъжичка, няма да те послуша. Тумбачето е пълно. Време е да се слиза от стола и да се играе:)

Кюфтенца от просо (10+ месеца)

Продукти:
1 глава лук
2 скилидки чесън
125гр просо
600мл бульон. Ако не искате да ползвате бульон, може и само вода и малко повече подправки.
1 морков
царевица (може да се замени с броколи или тиквичка)
2 яйца
5-6 супени лъжици галета
магданоз
олио
сол, пипер по избор

 Лукът и чесънът се задушават в малко олио. Просото се измива и се добавя към тях и също леко се задушава. Залива се с бульона. Оставя се да къкри на слаб огън около 15 минути. Към него се добавя наситнения магданоз, морковите и царевицата. Котлонът се изключва и всичко се оставя на него 20 минути да поеме течността. След като изстине малко, се добавят яйцата и галетата. Оформят се кюфтенца и се пекат около 15-20 минути на предварително загрята фурна върху хартия на 180°. Алтернативата е да се изпържат, както е на снимките. Ако се пържат, олиото се изцежда в кухненска хартия. Тези кюфтенца съм ги правила за първи път, когато П. беше на 11 месеца. Но според мен може и по-рано, ако са въведени продуктите.
Естествено, освен със салата, би могло да върви със сос, тип снежанка от кисело мляко, чесън, копът. 

Вариант печени.