Розови американски палачинки

Реших да зарадвам детето с розови американски палачинки. Имах едно цвекло, което сварих. Намерих няколко рецепти в нета и се спрях на тази, което модифицирах. Не се получиха толкова изкусително розово, пухкави, красиви, както от блога. Пробвах да ги изпека върху хартия за печене. Станаха страхотни сладки, но бяха изгубили розовия си цвят. Много вкусни, но дори отвътре - жълти. 

 Продукти:

1  чаена чаша ядково мляко 

2/3  ч.ч. кисело мляко

2 яйца 

1 с.л. ванилия

2 с.л. кокосово масло

1 сварено червено цвекло

1 ч.ч. кокосово брашно

1 ч.ч. бяло брашно (може да се замени с друго безглутеново брашно)

1 с.л. бакпулвер

Всичко без брашното и бакпулвера се разбърква добре. След това се добавят и се бърка до получаването на еднородна смес. 

 Остава се да почине 5 минути. Сместта е доста по-гъста, отколкото за обикновени палачинки. В тиган с незалепващо покритие с малко разтопено кокосово масло се сипва с лъжица. След като от едната страна се запече, съвсем внимателно се обръщат и след минута са готови. охладени бяха по-вкусни, отколкото топли. 

Сервирах ги с ябълков мус, но всъщност детето ги предпочита "чисти", както и обикновените палачинки. След като видях, че не се получават такива като на снимката, а с сместа ми е много, реших да ги запека като бисквити във фурната. 

На хартия за печене оформих с лъжица 9 кръгли бисквити и пекох първо на вентилатор на 200 градуса около 15 минути и после още 15 минути на 220 градуса отгоре / отдолу. Получиха се чудесни кафяви бисквити с доста добър вкус. 

Дневник на захранването (Д. на 6 месеца, първите 10 дена)

Както писах вече предишните дни, започнахме захранването на Д., който на 21ви октомври стана на 6 месеца. Тук можеш да видиш, как протече първият и следващите дни. Захранването протича добре. Като цяло досега имаше само 2-3 пъти закашляне, при което той е успяваше съвсем самичък да избута напред малко по-голямо парче и да го изплюе. Още след първия ден имаше доказателства в пелената на другия ден, което като цяло е рядко срещано при този тип захранване. Повечето бебета не успяват първите дни, а дори и седмица-две да преглътнат нещо, което обикновено води до разколебаване родителите и до несигурност, дали са избрали правилно този метод. Тъй като ние имахме точно такъв случай в началото на захранването на голямата дъщеря, бяхме подготвени и сега да не видим малки парченца в пелената, но Д. се оказа, че хапва с апетит, а като види кака си е съвсем ентусиазиран и се опитва да я имитира. Естествено от предложените му плодове и зеленчуци, предпочиташе плодовете и тестените, което не ме учудва. Все пак често откривах в пелесните му разни чушки, моркови и тн.

В следващите дни разширихме менюто като отбирахме неща, които би могъл да яде и комбинирахме така нашата храна, че да става и за него. Или поне част от нея. Например паста от брашно от грах, тъй като за грах той е малък. 

  Печени кореноплодни зеленчуци

Рецептата съм я публикувала много пъти в различни групи. Може да се види и в този блог тук.  

Неговата порция е в единия край, нарязано на пръчици - сладък картоф, картоф, морков. Отгоре е полято с олио, има още лук, чесън и риган. И като добавка домашен пшеничен хляб. За първи път глутен!

Този ден хлябът и сладкият картоф бяха на почит. 

                 Яхния от зелен фасул

За Д. отделих малко зелен фасул преди да бъде овкусено и добавено всичко останало. Освен това, за да не е така постно:) му дадох и парче манго. Както можеше да се очаква мангото беше осмукано цялото. 

ЪЪЪЪ, както сте ми дали?!

Трениране на пинсетния захват.

      

МММ, нями-нями. 

                 

                       

       Паста с пилешко и зеленчуци

Обикновени био пшеничени фусили, които са лесни за хващане от малката ръчичка. Броколи, пилешко, чушка на пара. Морковите, лукът и чесънът са леко задушени, към тях прибавена царевица от консерва. Д. получи паста, чушка, пилешко и броколи. За вечеря имаше същото, но и едно парче хляб. 

                   

Чушките бяха пробвани. Броколите - хвърлени. Пастата доста опитана, пилешкото - осмукано, като от него се закашля и изплю едно парченце. Власинките на месото понякога са доста дразнещи за бебешкото небце. 

                    

П., която изяде цялата чиния и поиска и допълнително. 

                    

 На вечеря беше пробвано броколи и хляб. Другото беше просто мачкано и хвърляно на пода. Като цяло вечерите не са много успешни. Бебето е доста по-нервно и стои по-кратко на столчето. Търпението му се изчепва бързо. Денят е към края си и то просто е много уморено. 

                     

 Мацаница;)

И ето един пример за следобедна закуска със слива:

                      

 Искам да ви окуража да не се отказвате при първите неуспехи и да имате повече доверие в децата си!