Дневник на захранването (Д. на 11-12 месеца)

През тези два месеца (март и април) продължихме с храненето с прибори, като се оказа, че има храни, които са доста лесни за хапване с лъжица, дори и за бебета под годинка. Обикновено храненето с виличка се усвоява по-лесно, тъй като храните са в твърдо състояние и се набучват на вилицата и стоят на нея, докато стигнат до устата, докато с лъжицата трябва да се тренира определен баланс на китката, а и самите храни са по-течни, пък били те и пюрета, а не супа. Често децата ги поднасят до лицето си и в последния момент ги изсипват върху себе си, създавайки още по-голяма мацаница, което действа демотивиращо на родителите и те се питат, ама кога моето дете ще започне да яде с прибори. Да, някои деца успяват и преди годинката да ядат с лъжичка сами, но това е по-скоро изключение и родителите не бива да се чувстват зле, защото са гледали клипчета на деца на по 10 месеца в интернет и групите за звб. Всяко дете се развива с различно темпо и както има деца, които прохождат преди годинката и проговарят на около година и половина, така това въобще не е закон и правило за всички. Даже специално за прохождането наскоро четох изследване, че децата в Германия прохождат средностатистически на 14,5 месеца. Същото важи и за храненето с прибори. Най-късно на 2 години децата вече успяват да ядат що-годе чисто. Така че искам да успокоя всички майки и бащи на бебоци: Вашето дете също ще започне да използва прибори и да яде чисто! Важното е да създадете една атмосфера на здравословно отношение към храната и да не проявявате натиск. За целта съм ви подготвила две клипчета, в които Д. яде с лъжица. 

                                  Как се хапва кус-кус с ябълково пюре: 

                                     

Друго, което през този период хапвахме, бяха естествено палачинки:

И още един пример, как може да се използва лъжичка:

Аспержи в бутер тесто. Рецептата може да намерите тук:

Различни сезонни плодове и зеленчуци:

Кюфтета от тиквички. Рецептата може да намерите тук:

 

Много харесвани и от каката:

Паста болонезе. Харесвана храна от всички деца, които познавам. Както си личи, храненето с ръце си остава основно:

И въпреки мацаницата, която се получава, ние не спряхме да се храним навън. Ето и два примера -  японски и италиански ресторант:

Дневник на захранването (Д. на 9-10 месеца)

Хапването си продължава с пълна сила. Д. си сяда с нас на масата четири пъти на ден и вече успешно яде и с лъжичка сам. През този месец и половина имахме и малък регрес, тъй като Д. беше болен от розеола и изби и още един зъб. Това бе причината той да отказва повечето храни и да иска по-често да суче. 

С мацаницата продължихме напред:)  

Интересен зеленчук - Романеско, смесица между броколи и карфиол. Вкусът наподобява много на карфиол.

 Романеско, картоф и червено цвекло.

 Мамо, кога ще е готова тази баница?

Бебешки кебапченца от телешка кайма, лук, яйце и магданоз. Изпечени на хартия.

 Кебапченцата:)

Мъфин, сварен морков, сварено червено цвекло. Рецепта за мъфините тук.

 Кюфтета от червена леща. Рецептата тук.

Хапване навън на любими бисквити от овесени ядки с банан. Базова рецепта тук. Тази рецепта беше с овесени ядки, банани, кокосово масло, кокосово брашно, яйце, брашно от бадеми. Идеални за навън. 

Следобедна закуска банан и круша. 

Ядене на цяла круша:)

Bildunterschrift hinzufügen

Дневник на захранването (Д. 8-9 месец)

И отново мина над месец след последната публикация на Дневника на захранването. Д. е почти на 9 месеца и вече почти три месеца се захранва. Колко бързо тече времето! 
Много неща се промениха, от както се захранва, например акото. Стана по-консистентно. Като пастичка с парченца. Вече не мирише толкова сладникаво на кърма и няма този горчичен цвят, ами цветът варира спрямо това, какво е ял бебокът. 

Кърменето се промени. Все още през нощта е интензивно,  често и на поискване. През деня вече прави по-големи паузи, няколко дни преди 9 месец даже изгради режим с паузи между 10-17 часа. Направо не мога да повярвам. Той няма 9 месеца, а вече ми дава една лека сигурност, че може да не бъде зависим нон-стоп от мен. Всеки е чувал за това, че ЗВБ бебетата не се отбиват лесно и до след годинката няма заместено кърмене. Още един мит - оборен. С дъщеря ми имах заместено обедно кърмене на 10 месеца. Това никога не ми е било цел, тъй като съм за дългото кърмене докато майката и кърмачето искат. Но смятам, че след като минат първоначалните месеци на кърмене на поискване, трябва да има някакъв дневен режим, който да ориентира децата във времето. Това изключва времето на болести и зъбоникнене.  
Друга промяна, която няма как да не отбележа, е, че пинсетният захват - между показалец и палец, започна все повече да се развива и сега, на почти 9 месеца, Д. хваща вече много дребни парченца с три пръста (+средния), а понякога дори и само с два. 
През този месец продължи да си хапва сварени или на пара картофи, моркови, тиква, батат, броколи и други, но започна и да си яде все по-често от нашата храна. Някои от новите неща, които опита бяха: палачинки, фенел (резене), виетнамска храна, пица от карфиол,  патладжан, домат и други. Към последните две направи нещо като контактна реакция чрез червени петънца и ситни пъпчици по лицето, където се допряха. Ще ги пробваме пак след някои и друг месец. Такъв вид контактно зачервяване не е притеснително. То минава много бързо след измиване на лицето. Кожата се успокоява и червенините изчезват. Доматът например съдържа киселини, които могат да предизвикат раздразнение на кожата. 
Другото ново през този период е и въвеждането на прибори. Виж снимките по-надолу.

"Тиквички, патладжан, картоф и домат на фурна" от рецептите в книгата на Мария Нориега. Рецепта тук.

                                      Червено цвекло.

                                        Щастие след червеното цвекло:)

          Червено цвекло и картофи. Сварени.А за нас - салата.

   Захранване във виетнамски ресторант - оризови нудели, телешко месо, броколи и тиквичка.

 

                               Забавно клипче от виетнамския ресторант. 

И тези любими бисквитки от сладък картоф също си ги хапнахме дружно. Рецептата - тук. 

Фенел (резене), морков и тиква сварени, от които имаше после крем супа за "големите". 

Започнах да давам и лъжичка - най-обикновена чаена лъжичка със смути или овесени ядки. Слагам я на табличката и той си я поднася по някакъв начин към устата. След като я изсмуче, защото той течностите все едни ги смуче с език като при кърмене, ми дава лъжичката. Така му дадох и едно плодово пюренце, както и смути от банан, ябълка и киви. 

 Резене (фенел) и пилешко месо на пара.

 Понякога храната може да се удря в табличката. Друг път пък се размазва красиво и е почти като рисуване. Всичко това е свързано с естественото детско любопитство. Повече за мацаницата и детското развитие можеш да прочетеш тук. 

Бананови палачинки и манго. 

Чушка, пълнена с ориз и кайма. И фенел! През този период доста фенел изядохме и двамата:) Оказа се, че много му харесва. За разлика от на другите двама от семейството.  

 Овесени ядки в овесено мляко. Началото е добро!

 Опааааа.... Тази купичка нали беше залепваща се....:)

 Кюфтенца от картоф, броколи, тиквичка и пилешко. Рецепта - тук. 

 Фенел с домати и маслини. Рецепта - тук.

 Пинсетният захват е доста добър вече. 

 Както написах по-горе - фенелът е на почит. Доматът само беше допрян до лицето и размазан. После получи и лекото зачервяване. Както знаем за този метод, децата най-добре си знаят, какво да ядат. 

Развитие и мацаница

Много майки се питат, кога точно приключва мацаницата при този метод на захранване? Е, няма точна дата или период, защото всяко дете си е различно. Едни не обичат да си цапат въобще ръцете, други биха се овъргаляли в калта и тогава биха били най-щастливи. 

 Учените обаче установяват, че играта с храната всъщност е най-добрият начин детето да развие здравословно отношение към нея. Професор Чарлз Спенс изследва хранителни разстройства и открива, че ако родителите оставят децата си да играят с храната, те развиват много по-добро отношение към плодовете и зеленчуците и в последствие страдат много по-рядко от хранителни разстройства. Професорът също така установява, че музиката влияе на храненето на малките. Той изследва фобията от зеленчуци на възрастни и така стига до заключението, че всъщност е полезно да се предоставя възможност на малките деца да пипат, мачкат, хвърлят и въобще да си поиграят с храната в естествения ѝ вид.  Цялата статия можете да откриете тук.

До подобно заключение стигат паралелно и други учени. Този път от съвсем различен университет. Те пък откриват, че ако децата пипат, играят, държат и дори размажат храна като спанак, домати, краставици или банани, след това има много по-голям шанс те всъщност да си хапнат от тях.  Изследването е публикувано в списание Appetite. Причината за него е, че само около 16 процента от децата в предучилищна възраст във Великобритания ядат на ден необходимите 5 порции зеленчуци и плодове. По време на изследването те откриват, че тъкмо най-малко познатите плодове, като киви или нар, имат най-голям успех в опитването, след като децата са поиграли с тях. Статията можете да видите тук. 

И така, колкото по-рано оставите децата си да пипат, играят, хвърлят, мажат храната, толкова повече те ще я заобичат и ще я ядат в последствие. А ако вие им предлагате здравословна храна, рискът от развитието на хранителни разтсройства и затлъстяване в последствие спада доста. Например броколито има доста лоша слава сред възрастните, а всъщност повечето бебета го обожават, ако им го дадат във вид на розичка в ръчичката. 

Малко снимки за вдъхновение към мацаницата. А как по-лесно да се справим с нея и да не е прекалено мръсно в нас, можете да видите тук. 

Снимки и видеа от началото на захранването може да се разгледат в Дневника на захранването. 
  9 месеца и нудели, особено с доматен сос:):

                               
10 месеца и киноа. Ах, как се чистят тези     топченца, които са навсякъде:

 

10 месеца, отново доматен сос:

  10 месеца, авокадо с яйце. Любима храна:

  11 месеца, закуска кисело мляко с малини:

              11 месеца, пълно щастие на обяд:

 13 месеца. Лятото е лесно. Ядеш гол навън и после направо в легена със слънчева вода:

 15 месеца, хапване навън, десерт кисело мляко:

 

16 месеца, паста с доматен сос:

 Сигурна съм, че и ти имаш много подобни, забавни снимки:)